Хромът и силицийът реагират при високи температури, за да образуват две стабилни съединения: CrSi и CrSi2. Тъй като хромните силициди са по-стабилни от неговите карбиди, в присъствието на силиций част от въглерода ще бъде заменен със силиций, образувайки карбосилициеви комплексни хромови съединения, докато се образуват силициди. Ю.А. Павлов изследва фазовата структура на лети сплави Cr-Si-Fe-C със съотношение Cr:Fe 1.
Когато съдържанието на Si в сплавта е<20%, it is essentially composed of a single phase (Cr,Fe)3(C,Si)2. This can be considered as the result of some Cr being replaced by Fe and some C by Si in Cr3C2. When the silicon content increases to >20%–29% се образува нова комплексна фаза (Cr,Fe)(Si,C). Излишъкът от Cr и Fe образува интерметалното съединение FeCr, т.е. σ фазата. Между 29% и 34% съдържание на Si се добавя нова фаза (Cr,Fe)Si. Когато Si надвишава 34%, хром, желязо и силиций образуват силициди. Повишеното съдържание на силиций води до образуването на CrSi2 и SiC фази. Хромът има по-силен афинитет към силиция от желязото, така че CrSi2 се образува първи. CrSi2 и FeSi2 обаче имат различни кристални структури и не могат да образуват твърд разтвор. Когато съдържанието на Si е 44%–51%, Cr реагира със Si, за да образува CrSi2, а някои FeSi реагират със Si, за да образуват FeSi2. Когато съдържанието на Si е 51%–60%, сплавта се състои от Cr-Si2, FeSi2, SiC и Si. От горните резултати може да се види, че високо-силициево-хром-феросилициевите сплави са съставени от силициди на хром и желязо, SiC и Si, което означава, че въглеродът съществува във фазата на SiC. Структурният анализ на промишлено произведени силициево-хром-феросилициеви сплави е основно в съответствие с това. Въглеродът съществува като SiC фаза, която е неразтворима в течната фаза на силиций-хром-феросилиций.