Ферохромът се класифицира според въглеродното си съдържание на високо-въглероден ферохром, включително ферохром със степен на зареждане (C По-малко или равно на 10%), средно-въглероден ферохром (C По-малко или равно на 4,0%), ниско-въглероден ферохром (C По-малко или равно на 0,5%) и микро-въглероден ферохром (C По-малко от или равно на 0,15%). Други често използвани видове включват силициево-хромни сплави и ферохром нитрид. Ферохромът се използва предимно като легираща добавка при производството на стомана, исторически добавяна в по-късните етапи на рафинирането. Въпреки това, топенето на ниско-въглеродни стомани като неръждаема стомана налага използването на ниско- или микро-въглероден ферохром, което води до значително разширяване на производството на рафиниран ферохром.
Поради подобрения в процесите на производство на стомана, като например метода AOD (вижте рафиниране в кофа), въглероден ферохром (основно ферохром за зареждане) се използва в пещта за производство на неръждаема стомана. Следователно е необходимо само добавянето на ниско- или микро-въглероден ферохром в по-късните етапи, за да се коригира съставът. Вследствие на това фокусът на производството на ферохром се измести към рафинирането на въглероден ферохром.
